Не казвайте, че шефът ви е лъчезарен, винаги на разположение, спокоен ръководител и професионалист. Не! Да бъдем реалисти! Той ви побърква, истински ви депресира и вие мислите, че е луд! Идвате на работа и попадате в ситуация, в която човекът, пред когото трябва да отговаряте за свършеното в следващите четири, шест, осем или повече часа, се държи като наскоро избягал от психиатрията.

Шефът може да е главният изпълнителен директор на компанията или директорът на някой отдел. Накратко той е човекът, който ви казва какво да правите и може би как да го правите. Повечето шефове имат погрешна представа за своята роля. Противно на популярното схващане, шефовете и мениджърите са назначени не за да ви дисциплинират, укоряват и да следят дали идвате навреме на работа, а за да ви подкрепят и да улеснят развитието ви. Те са там, за да ви служат, а не обратното.

Навярно абсурдните действия на вашия шеф са ви накарали да се питате „Как е попаднал на този пост?“. Има няколко варианта. Единият е да притежава бизнеса, другият – да е бил на правилното място в правилното време. В повечето случаи въпросният човек просто е показал добри резултати в дадена дейност – бил е ефективен в продажбите или в обслужването на клиенти. Определени негови способности са привлекли вниманието на шефовете му и е последвало повишение. Като награда! Но това съвсем не означава, че са го обучили как да бъде ефективен ръководител. Следователно, нищо чудно да разчита само на собствените си виждания, вместо да разполага с истински, работещи умения за управление на хора.

И така...И шефовете на шефовете ли са луди? Защо хора, постигнали успехи в продажбите, толкова често биват повишавани като мениджъри без да имат качествата на ръководители? Хрумват ми думи като “агне” и “кланица”. Резултатът от такива нерационални действия вече е видим – загуби от порядъка на стотици милиарди поради стрес на работното място. Това е съвсем логично, тъй като лудите шефове не са в състояние да извлекат максимума от подчинените си, само нагнетяват обстановката до степен, в която стресът се превръща в болестно състояние за служителите. Дали и вие не сте засегнати от епидемията? Ето симптомите й:

• Лоши взаимоотношения между колегите, липса на доверие, липса на подкрепа и адекватни възможности да се обяснят проблемите пред човек, който ще ги чуе.


• Лоши условия на работа, включващи удължено работно време, смени, пътувания, силни миризми, лошо осветление, шум, пренатовареност или слаба натовареност на работното място.


• Неясни очертания на длъжността – недобре дефинирани очаквания, конфликт между приоритетите, противопоставяне между позициите и отговорност за действията на други хора.


• Характер със склонност към тревожност или неподходящ за конкретната работа. За екстровертите например социално изолираната работа е по-стресираща, отколкото за интровертите.

Ако ви звучи познато, значи диагнозата ви е ясна – страдате от луд шеф. Ситуацията безспорно е неприятна и дори критична, но в никакъв случай не е безизходна. През цялата човешка история хората е трябвало да се справят със сходни проблеми – независимо дали са изграждали пирамиди, или компютърни мрежи. Можете да почерпите от техния опит. Освен това не е лоша идея – ако е възможно – да имате под ръка някой, на когото да се доверите, с когото да споделяте, да дискутирате и да обмисляте варианти за действие.

Ако преди сте криели проблемите си на работа от любимия човек, за да не го тревожите или товарите с негативни емоции, сега трябва да проявите малко търпение и внимателно да му обясните всичко. Партньорът ви може да каже: „Преди се справяше, защо изведнъж сега се оплакваш?“ В началото има риск да пренебрегва коментарите ви, но вие се опитайте да разберете реакциите му в контекста на предишните си послания. Разкажете му ясно ситуацията, в която се намирате, и му покажете колко е важна за вас неговата помощ и подкрепа за намиране на трайно решение, каквото и да е то.
Говоренето винаги помага, но не е лекарство. Намерете някой да ви слуша, но и да можете да обмените идеи. Не настоявайте човекът срещу вас да разбере конкретната ситуация, защото всяко човешко преживяване е уникално. Всеки, който казва: “Знам точно какво чувстваш”, не е правилният човек. Имате нужда от някой, който да ви помогне да излезете от собствената си гледна точка и да видите ситуацията от друг ъгъл. Той трябва да задава въпроси от типа “И какво друго?” и “А какво щеше да се случи, ако...?” Като започнете да изследвате тази непозната територия, ще ви хрумнат идеи какво и как да промените.

Очаквайте: Втори сеанс: Справяне с шефа „Приятел, после враг, после пак приятел“