Искат „зелената карта” за привличане на имигранти от български произход да е съобразена с възможностите на националния пазар на труда.

Агенция по миграция към Министерския съвет да координира и отговаря за формирането и изпълнението на политиката по миграция, за да се постигне по-добро взаимодействие и ефективност на различните мерки. Да се изградят регистри на високообразованите и висококвалифицирани емигранти и да се създадат условия за използването от родината на техния интелектуален и професионален капацитет. Данъчни стимули и преференции да получат работодателите, които поемат разходи за повишаване на трудовата мобилност на работниците в регионите с дефицит на работна сила.

Тези идеи са част от 15-те предложения, които Икономическият и социален съвет на България (ИСС) отправя към изпълнителната власт в свое становище по Националната стратегия по миграция и интеграция 2008 – 2015 г. То бе прието, днес от пленарната сесия на съвета. Становището бе представено на специална пресконференция от доц. д-р Лалко Дулевски, председател на ИСС, и г-н Пламен Димитров, вицепрезидент на КНСБ, член на ИСС от ІІ Група – синдикати, докладчик по становището.

Националната стратегия по миграция и интеграция на Република България 2008 – 2015 г. бе приета от Министерския съвет на 5 юни 2008 г. ИСС се самосезира по нея, отчитайки изключителната важност на проблемите на миграцията като фактор за демографската криза в България, състоянието на националния трудов пазар, икономическото и социалното развитие на страната.

ИСС многократно е обръщал внимание върху проблемите на миграцията, подчерта председателят на ИСС доц. Лалко Дулевски пред журналистите по време на проведената пресконференция. В свое становище по демографското развитие и демографската политика (март 2005 г.) съветът посочва, че “проблемите на емиграцията на младите поколения не фигурират в нито една стратегия, програма или политика и предлага създаването на институция, провеждаща политиката по миграция”.

ИСС оценява положително разработената Национална стратегия по миграция и интеграция като първи документ от такъв характер, особено в условията на глобализацията и интензификацията на миграционните процеси. Значението й се определя и от факта, че България е гранична страна на ЕС, което я натоварва с функции по възпиране на нелегалната имиграция, насочена към вътрешността на Съюза.

В същото време обаче ИСС смята, че още сега трябва да се посочат пропуските в стратегията и да се предложат нови политики за решение на проблемите. Част от тях може да се впишат в годишните планове за изпълнение на стратегията, а други да я допълнят при нейното актуализиране.

Емиграцията, макар и не така масова, както през 90-те години на миналия век, продължава да крие висок риск и опасности в демографско и икономическо отношение, защото придоби структурен характер, засяга силно определени сектори и професии на пазара на труда, изчерпва остатъка от демографския и трудов потенциал на малките и населени места и общини, се констатира в становището.

Близо 1 млн. млади, образовани и квалифицирани хора са извън страната. Налице са признаци на паническа емиграция в някои региони у нас. Затова според ИСС е необходимо в стратегията да се формулират цел и политики за превенция на емиграцията и ограничаване на емигрантските потоци.

ИСС обръща специално внимание на проблемите на вътрешната миграция, които според експертите му не са разработени в стратегията. Тревожен е фактът, че 80% от територията на страната е в процес на депопулация, по данни на Икономическия институт на БАН. Необходимо е да се определят ефективни политики за използването на демографския и трудов потенциал на страната, на вътрешните резерви от работна сила.