В този анализ ще се спра на новата за българския език дума евролингвистика, като се опитам да аргументирам ползата от развитието на новата наука у нас в услуга на гражданите и подпомагане на комуникацията за Европейския съюз в България.

Евролингвистиката като наука

Терминът евролингвистика е употребен за първи път от Норберт Райтер през 1991 г., но разработки по евролингвистика има създадени и преди тази година. Английският еквивалент на термина е eurolinguistics, немският – Eurolinguistik.
Самата евролингвистика е смятана за нов клон от лингвистиката, който се занимава с въпросите на езиците на Европа. Споменава се дори, че обхватът на науката още не е дефиниран точно. Този факт обаче не попречи на Института за Северна Европа при Хумболтовия университет в Берлин през октомври 2006 г. да органи зира VІІ-я международен симпозиум по евролингвистика.

От 2007 г. Европейският съюз разполага вече с 23 официални езика, сред които и българският език

Наскоро, във връзка с 26-ти септември, Европейския ден на езиците, Европейската комисия отново се изказа в подкрепа на многоезичието. Тя прие съобщение, озаглавено „Многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност“, в което езиците се разглеждат в по-широкия контекст на социалното сближаване и просперитета. Чрез интегрирането на многоезичието в редица политики и дейности на Европейския съюз това съобщение цели да отрази реалността на един Европейски съюз с над 490 милиона граждани, различни чуждоезикови умения и различни нужди. Така мислят европейските политици.

Учените са на мнение, че именно многоезичието е базата на културното единство в Европа.

Немската традиция

Макар че е трудно да се говори за традиция при една наука със 17-годишен живот, все пак ми се иска да спомена, че в Гер мания е създадена Асоциация по евролингвистика в Манхайм, там работи Изследователският кръг по евролингвистика „ЕЛАМА”, който вече чрез няколко конференции разяснява предмета на евролингвистиката като част от европеистиката, че миналата година в Баден-Вюртемберг е проведена т.нар. „Седмица на Европа”, а в Лайпциг, пак през 2997 г., се е състояла конференция по евролингвистика.

На П. Щуре Уреланд, евролингвист от Манхайм, съучредител на „ЕЛАМА”, принадлежи идеята за обособяването на евролингвистиката като самостоятелна научна дисциплина и изучаването й в университетите заедно с европеистиката. Аргументите са изложени в Linguistik online 8, 1/ 2001. Според немския учен в центъра на внимание на евролингвистите са многоезичният индивид, езиковите контакти и взаимодействието между европейските езици.

Към евролингвистичните проблеми спадат: пропастта между модернизацията и стагнацията; работата на европейските изследователски институти, публикациите, конференциите и дружествата, партньорствата за европеизацията; връзката на евролингвистиката с европеистиката и др.